През 1940г, Ню Йорк вече е световен търговски център, култура и индустрия. По това време, Ню Йорк имаше население от около 7 души,5 милиона, което го прави най-големият град в Съединените щати. Голямата депресия от 30-те години на миналия век приключи и градът отново започна да расте и просперира, главно благодарение на правителствени програми и индустриално развитие, която е укрепена след Втората световна война. Финансовият сектор на Уолстрийт вече беше доминиращ по това време и Ню Йорк беше центърът на банкирането и инвестициите, факт, който й осигури стабилно финансово положение.

По време на Втората световна война, градът става важен център на военното производство. Много фабрики в и около Ню Йорк бяха преустроени за производство на военно оборудване, което донесе възможности за работа и стимулира икономиката. Развитието на инфраструктурата беше подкрепено от правителствени програми като New Deal, което позволи изграждането на обществени сгради, пътища и мостове.

Общностите бяха много разнообразни - Ню Йорк беше дом на много имигранти от Европа, но също и афроамериканци, дошли тук от южната част на страната за по-добри условия на живот и възможности за работа. Тук са създадени културни и етнически квартали, като Малката Италия, Чайнатаун ​​и Харлем, което придава на града мултикултурен характер.

През 1940 г. започва и златният век на бродуейските мюзикъли и градът става културен център на САЩ, с гърмяща музика, филмова и литературна сцена. По това време, Харлем е родното място на афро-американската култура, особено джаз музика, която се превърна в един от най-важните културни стоки за износ на САЩ. Ню Йорк беше движен от търговията, индустрията, икономика и култура, които заедно създадоха енергията и характера, които направиха Ню Йорк 'градът, който никога не спи'.